парламентарни

По повод днешното решение на президента да не провежда консултации с една от парламентарните групи, мисля, че е необходимо да се отбележи какъв е конституционният императив в случая. Това написа юристът Петър Кичашки в личния си Facebook профил.
Ето какво допълни той:
“Съгласно разпоредбите на чл. 99 от конституцията, президентската институция е длъжна да проведе консултации с парламентарните групи. Тоест с всички парламентарни групи. Президентът не разполага с марджин на собствена преценка да изключи някоя група от тези консултации. Не е въпрос на политическа оценка или лични съображения, а само въпрос на изпълнение на конституционната разпоредба.
Тук няма абсолютно никакво значение нито личността на президента, нито състава на тази или онази парламентарна група. Въпросът е за принципното изпълнение на конституционния ангажимент на държавния глава да проведе консултации с всички парламентарни групи.
Това императивно изискване е залегнало в конституцията, защото по този начин се въпл..

Нидал Алгафари определи шансовете за съставянето на редовен кабинет като “нулеви”. В интервю пред БЛИЦ пиар експертът и политически анализатор заяви, че не вижда кои формации биха могли да се обединят.
“Нулеви. Даже отрицателни. Защото от това, което чувам от лидерите, не усещам да има много силно желание за съставяне на правителство.
Макар и Бойко Борисов и ГЕРБ да спечелиха много убедително, но ще трябва по един или друг начин да се коалират, сглобят разберат с още две формации, да не казвам, че може и да са три, но не виждам кои могат да бъдат”, сподели той пред медията ни.
“От ПП-ДБ твърдят, че не биха приели да има политически кабинет и тогава няма кой да носи тази отговорност за кабинет, освен мандатоносителят.
А мандатоносителят кой ще бъде? Дали ще бъде ГЕРБ или ПП-ДБ, т.е. ще е размита отговорността. Даже и да се прегърнат, даже и да се разберат, ще им трябва още някой.
Този някой, който е с евроатлантическа ориентация, това са “ДПС – Ново начало” на г-н Делян Пеевски. Там о..

“Нов сценарий за избирателната активност на предстоящия вот прогнозират експерти.
Най-вероятно на предстоящия предсрочен вот ще има по-ниска избирателна активност – между 2 и 2,1 млн. души ще гласуват. Тоест може да падне и под 30% – това значи около 200 000 гласа по-малко.
Седем партии в Народното събрание (НС) са почти сигурни, осем са вероятни, девет са възможни”.Това прогнозира пред Нова нюз социологът Юлий Павлов.
По думите му 80 000 гласа ще бъдат достатъчни за една формация да влезе в парламента.
“Чрез неавтономен вот този резултат не е трудно да се постигне.
За съставянето на мнозинство ще са достатъчни ПП-ДБ, ГЕРБ и коя да е от останалите – с поне 20 депутати.
Трипартийна коалиция ще е напълно възможна, но вече не във вид на “сглобка”, а със споразумение.
На свой ред политологът Тончо Краевски също смята, че тенденцията е към падане на активността на парламентарни избори.
“Ако активността е толкова ниска, че 70 000 гласа да са достатъчни за влизане в парламента, то тогава и 10..

След месеци на лутане в политическия лабиринт, българите отново са изправени пред избор. Предстоящият след седмица парламентарен вот и честата „разходка” до изборните секции поставя на изпитание желанието на суверена да встъпва в ролята си. Потвърждава го и Яница Петкова от “Галъп Интернешънъл”.
“Това, което се забелязва след тази поредица от седем поредни предсрочни избори е, че има едно отдръпване на избирателите, известно за всички ни. Видно е и от избирателната активност.
Ако вземем за пример първите такива, през април 2021 година, помним каква беше избирателната активност – повишена, спрямо предишните парламентарни избори. Над 50%. На последните пък, през юни, имахме под 34%”, каза Петкова пред НоваНюз.
Петкова допълва, че най-осезаемо е отдръпването сред най-младата възрастова група.
“Ако вземем тези, които са между 18 и 30 години, младежите, които гласуват, през април 2021 са над 18 на 100 от всички избиратели, които са подали гласа си, а юни тази година бяха ..