милен любенов

На мен не ми се струва основателна причината за прекратяването на преговорите. Това е един от първите процеси, който трябва да бъде изяснен по време на тези разговори. За мен е странно, че всичко това излиза накрая.
При едни разговори това трябва да бъде изговорено в самото начало, защото премиерът има важна функция и роля.
Това заяви в ефира на Нова тв политологът Милен Любенов. Според него има друга причина, която спира ГЕРБ за кабинет.
“Те са казвали, че имат дълга скамейка с кадри и могат да изкарат всеки за премиер”, добави той.
В разговора се включи и политологът Стойчо Стойчев:”Рано е още да приключваме с първия мандат. Няма изявление на лидерите. Свикнали сме, когато има нещо толкова важно и фундаментално, Бойко Борисов да го съобщи. Аз докато не чуя Борисов не вярвам това да е краят на преговорите. Той винаги може да промени това решение. Според мен е някаква тактика. Сигурно не са получили разбиране по някакви моменти. Това е намек, че ако останалите не се съгласят, всичко..

В момента текат разговори, от които действително изглежда, че шансовете за сформиране на правителство са по-високи отколкото бяха преди 2 седмици. Може би партиите са осъзнали, че в тази сложна политическа обстановка и ситуацията с бюджета отиването на предсрочни избори би бил самоубийствен ход и за самите тях.
Сигналите, които наблюдаваме от страна на ангажираните в преговорния процес парламентарни сили е, че по-скоро са склонни да постигнат такова съгласие. Това каза за“Фокус” политологът Милен Любенов.
“Промяната в поведението на Бойко Борисов от искане до отричане да е премиер беше тактически ход. Няма как Борисов да е премиер с оглед на заявките на всички останали политически партии.
И може би те го разглеждат сега като отдръпване, голям компромис, който правят. Това няма да бъде големият компромис, големият компромис ще бъде свързан с промените в Закона за съдебната власт и въпроса свързан с избора на главен прокурор.
Ако ГЕРБ покажат кооперативност и склонност да подкрепя..

Връчването на мандата след Нова година е печелене на време, за да бъдат следващите предсрочни избори през април.
Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Милен Любенов и уточни:
“Ако формациите искаха действително да намерят съгласие за мнозинство и правителство, това щяхме да го видим веднага след вота на 27-и октомври. А вече близо два месеца нямаше реални разговори за формиране на мнозинство”.
Не ми изглежда реалистично управление на базата на широко парламентарно мнозинство, това би означавало свръх широка коалиция, посочи Любенов и обясни:
“В рамките на тази парламентарна фрагментация ми се струва, че е много трудно постижимо. Още повече, че и позициите на голяма част от партиите, които участват в тези разговори показват различен тип стратегии. Едни говорят за коалиционно управление с коалиционно споразумение, докато БСП и ИТН, например, залагат на експертно правителство без разписване на коалиционно споразумение”.
Той смята коалицията ПП-ДБ върви към разцепление и “разговори..

В задънена улица ли е 51-вият парламент и какъв ще е изходът от политическата криза?
Ще има ли резултат след разговорите между партиите? Кои са причините за забавянето на съставяне на правителство? Темата коментираха политологът Милен Любенов и социалният антрополог Харалан Александров в ефира на NOVA.
„Гледаме партиите, които се припознават и откриват в новата ситуация. Вече не трябва да се бият и да се карат, да се обвиняват, защото изборите минаха. Има нужда да се направи правителство.
Същевременно стените, които са изградени, червените линии, които са начертани, пречат на този процес да се случи. Партиите започват леко да се опознават, да се сприятеляват. Не се хулят, а си говорят”, каза Александров.
Според него важни са „тактоничните промени в глобален план”, а именно какво ще се случи с ЕС, каква ще е новата политика на САЩ и кои ще са новите играчи на политическата сцена.
„Видяхме разговори по две писти – от една страна ПП-ДБ, от друга – ГЕРБ..

Ще има ли редовен кабинет и как ще се излезе от изборната спирала? Как новата ситуация в парламента ще реши политическата криза? Какви са вариантите за коалиции след разпределянето на силите в НС?
Темата коментират политолозите Цветанка Андреева и Милен Любенов, заедно с пиар експертът Нидал Алгафари, в ефира на Нова тв.
„Никои избори след 1989 година не са били поставяни под съмнение като резултати, не чух никой официално да оспорва изборите”, каза Андреева. „Видяхме в членове на СИК, в определени секции, да попълват бюлетини след края на изборния ден, когато се преброяват гласовете”, допълни Любенов.
„Никой не се е оплакал тежко, да е поискал да се премахват избори. За съжаление много трудно се доказва купуването на гласове, защото сделката между продавач и купувач е идеална сделка”, добави Алгафари.
Кабинет или нови избори?„Ако бързо изберат председател, това ще е добър знак, че парламентът няма да буксува. Като фаворит ГЕРБ-СДС е редно да посочи председател..