имитиращи продукти

Учени от Изследователския център на „Ел Би Булгарикум“ споделиха ценни съвети за това как потребителите могат да откриват имитиращи млечни продукти на пазара. Проф. Жечко Димитров и д-р Ирина Готова от Центъра за научноизследователска и развойна дейност към компанията коментираха темата в предаването на БНТ „100% будни“.
Преди всичко проф. Жечко Димитров обясни, че като цяло качеството на българските млечни продукти е високо. Той допълни, че отклоненията от етикетната информация у нас са редки, а през последните 10–15 години се наблюдава и значително подобрение в качеството.
“Разполагаме с най-съвременна апаратура, която може да установи дори минимални отклонения”, сподели проф. Димитров. Той добави, че този напредък е резултат от строгите регулации, редовните мониторингови изследвания и модерните методи за анализ, които се прилагат и в лабораторията на „Ел Би Булгарикум“.
“Ел Би Булгарикум“ и нашият екип сме сред пио..

Сиренето с палмова мазнина масово се пласира в закуски и салати в ресторанти, без да се обозначава, че са с имитиращ продукт, въпреки че е задължително. Това коментира биологът д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните, цитиран от „Телеграф“.
Той посочи, че всеки, който предлага сирене с растителна мазнина, трябва да изписва изрично това на етикета или в менюто.
В магазините това се спазва, но в ресторанти и закусвални масово се пренебрегва това изискване, посочи Иванов. Той коментира, че не е запознат дали има санкционирани търговци, но след като все още е на пазара, има търсене.
Причината не е, че производството е малко, защото има и внос на сурово мляко за производство на сирене. Реално това се дължи на двойно по-ниската цена на продукта от тази на истинското.
Статистика от Министерството на земеделието и хранитеПовече сирене с растителни мазнини е произведено у нас за деветте месеца на тази година спрямо същия период на миналата, показват данни на Министерство..

Сиренето с палмова мазнина масово се пласира в закуски и салати в ресторанти, без да се обозначава, че са с имитиращ продукт, въпреки че е задължително. Това коментира биологът д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните, цитиран от „Телеграф“.
Той посочи, че всеки, който предлага сирене с растителна мазнина, трябва да изписва изрично това на етикета или в менюто.
В магазините това се спазва, но в ресторанти и закусвални масово се пренебрегва това изискване, посочи Иванов. Той коментира, че не е запознат дали има санкционирани търговци, но след като все още е на пазара, има търсене.
Причината не е, че производството е малко, защото има и внос на сурово мляко за производство на сирене. Реално това се дължи на двойно по-ниската цена на продукта от тази на истинското.
Статистика от Министерството на земеделието и хранитеПовече сирене с растителни мазнини е произведено у нас за деветте месеца на тази година спрямо същия период на миналата, показват данни на Министерство..

Пренасочване на по-неплатежоспособните потребители към имитиращи продукти, поради значителното поскъпване през последните години на сирената от краве мляко, вероятно е причина за по-голямото производство на тези продукти спрямо миналата година. Това пише в анализ на Министерство на земеделието (МЗ).
През първите осем месеца на годината произведените саламурени и чедеризирани имитиращи продукти, съдържащи краве мляко, са 8685 тона, което е ръст с 4,7% на годишна база. За производството на имитиращи продукти най-често използват палмово масло.
На етикета трябва ясно да е обозначено, когато става въпрос за имитиращ продукт. Но при продажбите на банички и други тестени изделия в малки фурни и в големи търговски вериги няма изискване на бъде посочено, дали е използван имитиращ продукт. Затова голяма част от имитациите на сирене стигат до потребителите по този начин.
В ресторантите също няма изискване да посочват дали са използвани имитиращи продукти в салати, пици и други ястия.