пву

По ПВУ бяха заложени проекти за модернизация на електропреносната мрежа, но към момента тези средства не са поискани от България. Те ни чакат, но няма време за реализация.
България ще изгуби 9 млрд. евро по ПВУ и други проекти. Това каза бившият вицепремиер по управление на европейски средства в служебния кабинет „Донев“ Атанас Пеканов в ефира на NOVA NEWS.
„Ако има служебен кабинет, той няма да свърши необходимата работа – приемане на реформи в парламента. Правителството има пасивно отношение и към Плана за възстановяване и устойчивост.
По време на разговорите за редовен кабинет също не видях достатъчно желание. Либерализацията на пазара на ток за битовите потребители няма да се случи”, смята Пеканов.
По негови думи, на фона на големите турбуленции в световен мащаб, получаваме новини като тази, че след месец и половина очакване пак няма да се сформира правителство. „Ситуацията е катастрофална.
Трябва да си дадем сметка, че изборите се правят, за да..

Ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3 процента дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година.
Това каза във времето за първия парламентарен блицконтрол на 51-вия парламент вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова.
В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди, посочи министърът. Изпълнението на бюджета сега е с 2 процента дефицит от БВП.
“Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2 процента от БВП, а към ноември – 1,9 на сто, тоест няма нарастване на разходите”, каза Петкова.
По думите й в приходната част на бюджета са заделени 75 млрд. лева приходи.
Парите по ПВУ още се чакат”Данъчно-осигурителните приходи, заложени в бюджета, ще бъдат изпълнени и дори преизпълнени. Второто и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха планирани, но парите не ..

Консултациите на президента Румен Радев с партиите в 51-ото Народно събрание (НС), ще започнат веднага след като държавният глава се завърне от визитата си във Франция.
Това заяви от Созопол вицепрезидентът Илияна Йотова, която посети морската община и кмета Тихомир Янакиев за откриването на поредното издание на фестивала на „О-Солената риба“, който се превърна в традиция, привличаща туристи край морето дори през зимата.
Според Йотова няма смисъл процесите да се бавят, а парламентът трябва да заработи час по-скоро, за да се вземат важни за страната решения. Приоритетно такова, по думите на вицепрезидента, е приемането на държавния бюджет.
„Смятам, че вчера, с избора на Наталия Киселова за председател на НС, бе сложено едно добро начало на разбирателство.
Съзнавам колко тежки са компромисите, които трябва да правят отделните парти и каква отговорност поемат пред избирателите си. Но след като това е конфигурацията, очаквам от тук нататък да се проведат паралелни консул..

Вероятно България ще изгуби 520 млн. лева по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в частта за железопътен транспорт. Това каза Людмил Иванов – експерт по управление и цифровизация в железопътния транспорт в ефира на NOVA NEWS.
“Изхарчените около 520 млн. лева за маневрените локомотиви и 20-те мотриси ще трябва да ги покрием с държавния бюджет или с външен дълг. За съжаление изпуснахме една златна възможност и сигурно ние ще сме единствената държава в Европейския съюз, която няма да може да реализира своите проекти по ПВУ”, заяви Иванов.
“Ако не изпълните част от ключовите реформи и част от ключовите инвестиции, вие губите тези пари. Вероятна причина за забавянето е прекалено честата смяна на правителства – служебни и редовни, през последните 2-3 години.
Непрекъснато се променяше Планът за възстановяване и устойчивост. Едни проекти бяха допълвани, други изваждани, трети – променяни. Де факто ние имаме възможност да реализираме проектите за новите мотрисни влакове, но не можем да..

Трябва да има замразяване на възнагражденията в бюджетната сфера. Това заяви в студиото на NOVA председателят на УС на АИКБ Васил Велев.
Според него инфлацията за последния месец е отрицателно число.
“Нашата политика е за пропорционален данък, равен за всички. Не смятаме, че с диференциране на ДДС трябва да се прави социална политика. Данъкът следва да е прост, лесен за събиране, а със събраните пари да се подпомагат нуждаещите се. Тези, които не са социално слаби, нямат нужда от ниски цени”, добави Велев.
По думите му са необходими множество мерки за увеличаване на приходите и намаляване на разходите.
“Те са увеличени за години напред. Например тези за труд в държавното управление за една година са нараснали с 27%, а инфлацията от началото на годината е под 1 процент.
Разходите за социални и здравни плащания пък за две години са увеличени с 36%. Тоест ръстът им е изпреварил този на икономиката. Това трябва да спре, за да може тя да ги настигне, иначе ще продължаваме да вървим по дълг..

На този етап не е застрашено влизането ни в еврозоната, заяви пред БНР икономистът Георги Ганев.
“По мои очаквания ще изпълняваме и последния критерий с данните за ноември или декември. Веднага след това ще се поиска извънреден доклад. Той ще трябва да борави с данните за бюджета от 2023 г., защото тези за 2024 г. все още няма да са налични”, обясни той.
Годишен бюджетЗапитан за приключващата бюджетна година, икономистът изказа мнение, че ситуацията има сива зона. Според него е възможно да станат някои проблеми за финансовия министър до края на годината.
За него обаче приказките, че приходната част върви много зле, не отговарят на истината, с изключение на евентуално заложените приходи по Плана за възстановяване и устойчивост. “Там две политически сили – силово, чрез изтръгване на кабели, причиниха тази щета на българския бюджет”, обясни той.
По думите му другото проблемно място за приходите е досега неизпълнението на заложените неданъчните приходи – приходите от собственост и дивиде..

Европа изостава от конкуренцията на САЩ и Китай. Нужни са спешни мерки и реформи, иначе ще започнем да изоставаме критично.
Това мнение изразява Лиляна Павлова, бивш министър на регионалното развитие и бивш заместник-председател на Европейската инвестиционна банка (ЕЦБ) (2019 – 2023).
Утре тя ще бъде модератор на конференция, на която ще се обсъжда докладът на Марио Драги за перспективите пред Европа.
“Има тънък баланс между амбициозните цели по Зелената сделка и от друга страна, да се запази европейската конкурентноспособност, която е под риск”, коментира тя пред БНР.
“Това е слонът в стаята”, поясни тя.
“Радикалната институционална промяна в Европа, по-голяма централизация във вземането на общоевропейските решения е голям дебат, по който позицията на различните държави е много фрагментирана”, отбелязва още Павлова.
Имаме фрагментирани европейски капиталови пазари и липса на “апетит” за рисково финансиране, отчита тя.
“България губи пари през последните години. Не се възползва от въз..