Привържениците на Киев на Запад след края на конфликта ще бъдат изправени пред дискусия на тема „Кой загуби Украйна“.
Това пише в статията на Стивън Уолт, колумнист на американското списание Foreign Policy (FP) и професор в Харвардския университет.
Ето какво пише още той:
"Никой не знае точно как и кога ще приключи войната на Русия в Украйна, но условията вероятно ще бъдат разочароващи за Киев и нейните западни поддръжници.
Ако това се случи, следващата фаза ще включва гаден дебат за това кой е отговорен. Някои от участниците ще бъдат мотивирани от истинско желание да се поучат от трагичен епизод, но други ще се опитват да избегнат отговорността, да прехвърлят вината върху другите или да спечелят политически точки.
Това е познато явление, както Джон Ф. Кенеди е известен: „Победата има 100 бащи, а поражението е сираче“.
Няма нужда да чакаме тази война на идеи да избухне, защото някои от конкурентните позиции вече са там, а други са лесни за предвиждане.
Тук няма да да им предложа подробна оценка; тази колона е просто удобен списък с подчини на конкурентните обяснения защо се е случила войната и защо не е минала, както се надяваха повечето от нас.
Аргумент No1: За Украйна беше грешка да се откаже от ядрените си оръжия. Според някои наблюдатели първата голяма грешка е принуждавала Украйна да се откаже от ядрените оръжия, които е наследила от бившия Съветски съюз, в замяна на някои беззъби гаранции за сигурност.
Ако Киев беше запазил собствения си ядрен арсенал, така че спорът би бил свободен да преследва каквито и да било икономически договорености и геополитическо подравняване, които предпочита, без да се налага да се притеснява от руската военна намеса.
Този аргумент – наскоро призован от бившите САЩ.
Президентът Бил Клинтън – поддържа, че Русия не би посмяла да завземе Крим през 2014 г. или да нахлуе в останалата част от въоръжена с ядрено оръжие Украйна през 2022 г., защото това би било твърде рисковано.
Има технически възражения срещу този аргумент (т.е. не е ясно дали Украйна би могла да използва оръжията, дори и да е останала в нейно притежание), но все пак това е контрафактум, който си струва да се обмисли.
Поканата за Украйна в НАТО е грешка
Аргумент No2: Поканването на Украйна да се присъедини към НАТО беше огромен стратегически гаф.
През 90-те години на миналия век кой с изтънчени стратегически мислители предупреди, че разширяването на НАТО в крайна сметка ще доведе до сериозни проблеми с Русия, но съветите им бяха пренебрегнати.
Както се изрази един от тези експерти, историкът от Yale Джон Люис Гадис: „Държавният департамент ни уверява… че можем да очакваме отношенията с Москва да процедират нормално, докато се разберем точно кои ще бъдат новите членове на НАТО.
Може би ще се опита да ни каже, че прасетата могат да летят. Предупрежденията от правителството на САЩ станаха по-силни, когато администрацията на Буш предложи Грузия и Украйна за бъдещо членство в НАТО на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., но те също не успяха да спрат инерцията за членство.
Руските протести и опасенията за сигурността бяха безгрижно отхвърлени, а постоянно нарастващите връзки в областта на сигурността между Киев и Запада в крайна сметка накараха руския президент Владимир Путин да започне незаконна война през 2022 г.
Според това накратко Украйна беше нападната, защото защитниците на разширяването не разбираха дълбочината на руските опасения и не успяха да предвидят как ще реагира Москва.
Този аргумент е анатема за най-ревностните поддръжници на Украйна, които настояват, че войната е настъпила, защото Путин е непривлекателен агресор, който рано или късно би атакувал, независимо какво е направил НАТО.
Но тази причина защо войната се е случила, е логически съгласувана и има съществени доказателства в подкрепа на нея.
Да се каже, че това не оправдава ни най-малко действията на Русия, но това предполага, че западните лидери е трябвало да сметнат възможността Москва да направи нещо гадно, когато започнат да разширяват НАТО на изток.
Те вероятно никога няма да признаят, че собствените им действия са направили войната по-вероятна, но това няма да е първият път, когато добронамерените западни усилия да помогнат на друга страна се провалят.
Аргумент No3: НАТО не се разшири достатъчно бързо. Този аргумент е обратната страна на No2.
Тя твърди, че истинската грешка не е решението за разширяване на НАТО или по-късно да се покани Украйна да подготви план за действие за членство; това беше неуспехът да се пусне Киев по-рано и да му се осигурят средства да се защити. Тя предполага, че Москва не би предприела военни действия, ако Киев се беше ползвал с защита по член 5 и перспективата за пряка западна военна подкрепа.
Като минимум НАТО трябваше да помогне на Украйна да разшири въоръжените си сили по-бързо, след като Русия завзе Крим през 2014 г., така че да е в по-добра позиция да възпре или да победи бъдещо руско нахлуване.
Според това колебанието на НАТО (и нежеланието на администрацията на Обама да предостави на Украйна значителна военна подкрепа) остави Киев в най-лошата възможна позиция: Москва видя отклонението си към Запада като екзистенциална заплаха, но Украйна нямаше адекватна защита срещу руска превантивна война.
Аргумент No4: Западът не успя да преговаря сериозно през 2021 г. Кризата достигна връхната си точка през 2021 г., тъй като Украйна продължи да се движи стабилно към Запада.
Русия мобилизира военни сили на границата с Украйна през март и април. САЩ и Украйна подписаха ново споразумение за сътрудничество в областта на сигурността през септември, Русия засили военната си подготовка, а през декември Москва пусна два проекта за договори с искане за фундаментални промени в европейския ред за сигурност.
Проектоспорите бяха широко разглеждани не като сериозни предложения, а като претекст за война, а САЩ и НАТО отговориха, като отхвърлиха руските искания и предложиха само някои скромни предложения за контрол на въоръженията в отговор. Резултатът беше, че двете страни никога не са участвали в сериозни преговори за геополитическото изравняване на Украйна.
Пълният набор от искания на Русия може да е неприемлив, но това мнение твърди, че САЩ и НАТО е трябвало да ги възприемат като встъпителна оферта, а не като ултиматум за приемане или напускане. Може ли войната да бъде избегната – и Украйна да спести много страдания – ако Вашингтон (и Брюксел) бяха по-склонни да направят компромис с някои (но не всички) исканията на Москва?
Аргумент No5: Украйна и Русия загубиха, защото не прекратиха войната бързо.
С ползата от ретроспекция и Украйна, и Русия щяха да са по-добре, ако бяха сложили край на войната малко след началото й. Според една от версиите на този аргумент двете страни са се доближили до споразумение в Истанбул през април 2022 г., но западното противопоставяне на предложените условия в крайна сметка е накарало Украйна да се оттегли от сделката.
Втора версия – понякога свързана с пенсионирания генерал. Марк Мили, който беше председател на САЩ.
Съвместните началници на щаба до 2023 г. твърдят, че Украйна и нейните поддръжници е трябвало да настояват за прекратяване на огъня през есента на 2022 г., след като успешните украински офанзиви в Харков и Херсон поставиха Русия в временно неравностойно положение.
Никога няма да разберем дали усилията за предсрочно прекратяване на войната щяха да успеят, но тези аргументи ще получат подновено внимание, след като боевете приключат и особено ако условията са неблагоприятни за Киев.
Като се има предвид значителната цена, която Москва плати за агресията си, договорената сделка още в началото на 2022 г. може да е била далеч по-добра и за нея.
Аргумент No6: Украйна е била намушкана в гърба. Не е изненадващо, че украинците и техните най-ревностни поддръжници на Запад отдавна се оплакват, че Киев не получава достатъчно помощ, не го получава достатъчно бързо и се сблъсква с твърде много ограничения за помощта, която получава.
Ако само Киев беше получил повече танкове на Ейбрамс, повече F-16, повече патриоти, повече ATACMS и Storm Shadows, повече артилерийски снаряди и т.н., заедно със замразените активи на Русия, и да му беше позволено да използва тези оръжия, както искаше, тогава Русия щеше да бъде решително победена досега, а Украйна щеше да си върне цялата си загубена територия.
Това мнение добре освобождава западните хардлайнери на отговорност за разгрома, тъй като предполага, че проблемът не е, че съветите им са погрешни, а че не е последван от достатъчно ентусиазъм. В резултат на това можете да очаквате да го чуете от много тримесечия, нещо като dolchstoss redux.
Аргумент No7: Вината е на Киев. Предвид страданията, които украинците изтърпяха от ръцете на Русия, обвиняването на изхода за собствените им стратегически грешки изглежда безчувствено, дори жестоко.
Въпреки това, следвоенните усилия за оценка на това, което се е объркало, несъмнено ще включват поставяне под въпрос на злополучната украинска офанзива през лятото на 2023 г. (което изненадващо се смяташе, че голям брой западни коментатори необяснимо вероятно ще успеят) и тактически успешното, но стратегически съмнително нахлуване към Курск през лятото на 2024 г.
Въоръжените сили на Украйна се сражаваха героично и показаха впечатляваща тактическа изобретателност, но следвоенните критици вероятно ще се съсредоточат върху изтощаващите ефекти на вътрешната корупция, неуспеха да положат достатъчно усилия за изграждане на отбрана и нежеланието или неспособността на Киев да мобилизира по-млади кохорти за битка.
Аргумент No8: Това е realpolitik, бейби. Руснаци от Путин влязоха в падане, виждат войната като част от безмилостните усилия на САЩ да запазят Русия слаба, но подозирам, че има някои на Запад, които вярват, че Украйна е просто пионка, която е била жертвана, за да впримчи Русия в дълга и скъпа война.
Това е наистина макиавелистки възглед, което предполага, че западните елити (и особено американците) са разбирали, че разширяването на НАТО и в крайна сметка включването на Украйна ще подлудят Москва и в крайна сметка ще предизвика военен отговор.
Ако войната не ескалира отвъд Украйна и западните войски не се включат, далеч по-богатият Запад може да задържи украинците в борбата за дълго време и бавно да кърви Русия бяла.
Подобна стратегия е работила срещу Съветския съюз в Афганистан през 80-те години на миналия век, а неотдавнашните неуспехи на Русия в Сирия и Молдова предполагат, че тя работи. И аз имам сериозни съмнения относно това обяснение, но съм любопитен какво ще разкрият архивите в пълнотата на времето.
Обвинявайте Тръмп!
Аргумент No9: Когато всичко друго се провали, обвинявайте Тръмп. Президентът Джо Байдън извади късмет по един начин: За разлика от ендшията в Афганистан, развръзката в Украйна ще се случи на нечий чужд часовник. Ако резултатът е неблагоприятен за Украйна, тогава критиците вероятно ще припишат част от вината върху идващия президент Доналд Тръмп.
Страхът му да не бъде възприеман като слаб и да бъде обвиняван за резултата може да накара Тръмп да даде на Украйна повече подкрепа, отколкото даде знак, че би го направил, но едва ли ще му даде същото ниво на риторична и материална подкрепа, която Байдън направи.
Ако Украйна загуби тези четири окупирани от Русия области и Крим за постоянно или попадне в капана на друг замразен конфликт, политическите опоненти на Тръмп ще бъдат твърде щастливи да го държат отговорен.
Един здравословен и справедлив дебат за това, което се е случило правилно и грешно в Украйна, ще ни помогне да научим правилните уроци и да се справим по-добре в бъдеще, но научаването на правилните уроци от минали провали никога не е гарантирано.
Редовните читатели на тази рубрика вече знаят кой от тези различни аргументи намирам за най-убедителен, но целта ми тук не е да прехвърля вината на никого. Засега просто закрепете тази колона и се пригответе да запазите резултата, тъй като пръстите са насочени и започва изритването на пра, пише още Уолт, цитиран от "Труд".