Европейците не е ясно как и дали ще ги стигнем, но сърбите ни минават с много по европейски стандарт. А даже не са част от Европейския съюз, за разлика от нас. Там качеството е по-високо, цените са по-ниски, а отношението с деликатесен привкус.
Не е трудно да се стигне до такова заключение – и то моментално – достатъчно е само да минете Калотина. Пътят след това прави разликата – и в буквален, и в преносен смисъл.
Строги правила и мигновени наказания
Едва ли има шофьор у нас, пътувал зад граница, който да не променя съзнателно веднага поведението си на пътя, когато не е на родна територия, независимо дали е стриктен или по-безразсъден зад волана. Защото историите за строгите правила и мигновените наказания се предават много бързо от уста на уста. И за разлика от санкциите у нас – влизат в сила на момента.
Например, ако превишите, дори и с малко, ограничението за скорост (в населени места: 50 км/ч., извън населени места: 80 км/ч, на автомагистрали: 120 км/ч), може да се окажете в много неблагоприятна ситуация, в която паричната глоба ще е по-малкото зло. По-вероятно е автомобилът ви да остане със свалени номера.
Ако превишите с между 10 и 20 км/ч, трябва да броите от 3000 до 5000 сръбски динара (приблизително 25-43 евро).
Ако превишите с между 21 и 50 км/ч глобата скача от 6000 до 20 000 динара (или около 50-170 евро).
За над 50 км/ч – от 100 000 до 120 000 динара (или 850-1020 евро) и отнемане на шофьорска книжка, а също и възможност за лишаване от свобода до 15 дни.
Това е често срещано наказание за шофьорските своеволия в западната ни съседка Сърбия.
За сравнение – у нас финансовите измерения на санкциите са в пъти по-ниски, а нарушителите изобилстват.
За превишение от 10 км/ч плащате 20 лв.
Между 11 и 20 км/ч – 50 лв.
Над 21-30 км/ч – 100 лв.
Между 31 и 40 км/ч – 400 лв.
Над 40 км/ч – 600 лв. и отнемане на контролни точки.
Над 50 км/ч в населено място – за всеки следващ 5 км/ч глобата се увеличава с по 50 лв.
И като казваме, че пътят прави разликата, нямаме предвид единствено прилагането на законите. Самият път е за пример, с какъвто ние, поне засега, трудно ще се прославим.
Сръбска автомагистрала
Българска автомагистрала
Сърбия е поредният пример от държавите от бивша Югославия, която на тема строителство на пътища отдавна ни е задминала. Нищо, че по статистика точно България е положила най-много километри асфалт.
За последните около 10 години пътищата в западната ни съседка са претърпели сериозна трансформация, видимо към по-добро.
Задължителни такси по автомагистралите
Магистралите в експлоатация там вече имат европейски привкус. За дупки и неравности в асфалта дори и не става дума. А всеки, който иска да ползва основните магистрали в страната, си плаща съответните такси (в динари или в евро) на специални пунктове, както е и редно да бъде. Логично работеща система, която у нас, незнайно защо, все още е на ниво обсъждане.
Според класацията на Световния икономически форум, България заема незавидното 93-то място по качество на пътищата си, като пред нея са страни като Танзания и Ботсвана. Страната ни строи магистрали на сравнително ниска цена – средно 3,1 милиона евро на километър, което е и най-евтино в Европа.
За сравнение – Сърбия инвестира значителни средства в пътната си инфраструктура, като цената на километър магистрала в западната ни съседка е около 5,5 милиона евро. Пътната мрежа е добре развита, а магистралите са в добро състояние, което прави пътуването през страната удобно.
В западните ни съседи правят впечатление и тунелите – добре осветени, снабдени с телефони за спешни ситуации и дори с място за авариране – което доскоро се считаше за неприемливо.
За сравнение – у нас някои тунели като „Витиня“ на автомагистрала „Хемус“, например, са в критично състояние и изискват значителни ремонти. В същото време са планирани нови тунели, като "Железница" на автомагистрала "Струма", който ще бъде най-дългият в България – с дължина от 2.2 км.
Модернизация на тунелите
Сърбия инвестира в модернизацията на тунелите си, като любопитното в случая е, че някои от тях са изградени с участието на български компании.
Табелите. Не, не са скрити в храстите, каквито асоциации несъмнено се прокрадват заради родни аналози. Не са и избелели с времето (вероятно защото се подменят редовно) и се открояват добре от разстояние.
И ако продължим с европейските примери, с които преди Сърбия България би било по-логично да се похвали – предвид членството си в Европейския съюз, ще се наложи отново да отстъпим на съседите.
Качеството на храната, на обслужването и на отношението в западната ни съседка пак ни тушира в класацията.
Няма да изпадаме в детайли за качеството на продуктите, които привличат ежегодно хиляди българи да тръгнат на пазар в сръбските градчета. Ще направим само едно – актуално сравнение, което е достатъчно красноречиво.
Безплатен градски транспорт в Белград, у нас – увеличение на тока, водата и хляба
Ако у нас новата 2025-та година започна с новина за 10% увеличение на цената на тока и водата, 20% увеличение на хляба и кафето, 15% – на цигарите, 10% – на газта, то в Сърбия на 1 януари една от водещите новини бе, че градският транспорт в столицата Белград става безплатен!
И още нещо – седнете в кое да е кафене в някой от сръбските градове или села, та дори и в Димитровград, където може да пазарувате и с българска валута, и ще останете приятно изненадани.
Каквото и да си поръчате, дори и само едно кафе, съседите ни ви носят чаша вода – така, както се случва в редица големи европейски столици. И, забележете – този жест не се калкулира в сметката ви след това под никаква форма. Както се казва – важен е жеста!
Въпреки че отдавна е европейска столица, София не може да се похвали с това!
И това опира не до държавна политика, а до самосъзнание.
Не се налага със закон, а е чисто и просто автономно ресторантьорско решение.
„Европейци сме ний, ама все недотам“, това е написал неслучайно преди вече немалко години Алеко Константинов в своето произведение „Бай Ганьо”. И ако в тази негова творба още тогава се показват най-лошите страни на един „съвременен българин“, а фразата означава, че сме европейци само от географска гледна точка, то какво ли би добавил днес писателят за родния манталитет, разбирания и нрави.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ